Наскоро имах това удоволствие- да видя отново, да посетя тези на пръв поглед малки селища, разположени дълбоко в планината. Май месец се оказа прекрасен за такава една среща.

Първо малко за имената. „Медвен“ всеки би свързал с „мед“ и „меден“. Което е и най-приемливото обяснение – районът е бил добър за пчеларство и този поминък е бил развит.

Жеравна се свързва на пръв поглед с „жерав“, но старото име „Жеруна“ подсказва за друг, славянски произход на думата от „жерков“- воденица.

Катунище – ясно, че е от „катун“, и сега първото, което видяхме на влизане в селото бяха няколко коня, сред които жребче със сърцевидно бяло петно на челото…

 

18447683_10208951617409577_3019160388636996326_n.jpg

18492250_10209251789560950_1675477788_n

 

18528066_10208951217319575_3424043637656275293_n.jpg

Къща музей на Захари Стоянов. Не е родната му къща в Медвен. Тази е купена от жена му Анастасия Обретенова. Историята на познанството и женитбата им е много интересна. Общият им път е бил кратък, но много тежък. Всеки, който се интересува, може да прочете повече. . Джендо е бил на 32 като са врекли….Родили са им се три дъщери за шесте години в които са били семейство, и трите са починали невръстни, преди баща си. Сепвам се от цифрата на годините – 39 годишен е бил през 1889 година, когато е починал в Париж. Има някаква мистификация около смъртта му. Не знам доколко е вярна версията, че е бил убит. Четвъртата по ред дъщеря се ражда в същата година. -1889 – той така и не успява да я види, но Захаринка
( кръстена в негова памет) доживява преклонните 98 години. Живее в Германия, където се установява след падането на Стамболов. През 1985 година е присъствала на тържествата послучай стогодишнината от Съединението.

 

18447323_10208951221919690_5538345354785110423_n

 

18527719_10208951519367126_2681155899215905541_n

18447012_10208951223719735_2034123900874826594_n

 

Жеравна

 

18446548_10209246678273171_3201775743024785056_n (1)

 

Широкополите шапки на покривите на камчийските къщи в Жеравна. Стрехата на тази на снимката ми прилича на разгърнато гълъбово крило. Къщи, строени изцяло от естествени материали – кирпич, дърво и камък, запазени до ден днешен. Възрожденски по дух, с тесни, предпазливи прозорци с решетки, капаци и дървени еркери и с тези свободолюбиви, крилати покриви… Калдъръмени тесни улички, плътни високи дувари и красиви дървени порти, зад които се крият китни редени дворчета

 

13052017911.jpg

13052017912.jpg

 

13052017913

 

13052017914.jpg

 

13052017916

18492408_10209251787120889_1996981557_n.jpg

13052017917.jpg

 

13052017920.jpg

 

13052017921.jpg

 

13052017923

Църквата „Свети Николай“ – вкопана в земята по тогавашните норми, в двора на която  и има  204 годишна липа – липа, по-висока и голяма вече от самата църква

13052017924.jpg

Йовков е живял до 13-ата си година в Жеравна  – още Жеруна , след което семейството му се премества в Добруджа, къщата-музей е родната на писателя

13052017927

 

 

Катунище

 

13052017929.jpg

край селото минава широка и ленива река – спокойна вода, която сякаш предава бавния си пулс на селото

13052017931.jpg

13052017933.jpg

продава се – пишеше на тази къща с дюкян

 

13052017934.jpg

капаците са захлопнати, няма кого да видят вече очите на тези къщи, стопаните им отдавна са си отишли

 

13052017936.jpg

новите къщи са в същия възрожденски стил – мястото е архитектурен резерват от 30 години…

 

13052017937.jpg

 

селото е разположено покрай реката , имахме само 30-ина минути да разгледаме

 

13052017935.jpg

 

13052017938.jpg

13052017939.jpg

 

13052017940.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements