Вярват хората, които имат въображение. Смеят да изменят на матрицата същите тези хора, смеят се пак те. И над себе си се научават да се надсмиват, умеят самоиронията. Признават си грешките, допускат несъвършенствата си. Живеят в мир със себе си и света. Благодарни са. Доволни и на малко, на земно малко, защото във въображението си създават и обитават горен свят, нови пространства, близко небе. Симпатизират, съчустват, поставят се на място, помагат – въображението е основа за емпатия. Въображението е съхранило се детство, неотстъпно любопитство. Въображението е безбрежност. Въображението живее чудото. Познава, признава, прекланя му се и постига чудото на живота…Хранете ( и в смисъл на пазя ) своето въображение, за да не бъдете до болка земни…дори не до болка – до равнодушие, до неверие, до живуркане. И пак стигаме до книгите, ако хората четяха повече от ранно детство, нещата щяха да са къде-къде по-чудесни и лесни, нямаше светът да боледува толкова от отчуждение, войни и неразбиране…

Advertisements