В къщичка малка

вдън дъбова горичка,

живеела бабичка,

 далече от всички.
Намахносана, фърцофльосана,
 накъделина-донеделина,
 запрестилчена, подбрадичена,
 с очила на носа, ха!
 Бабката си имала
папагал с качулка,
 който се люлеел
 в кръгла златна люлка.
 Пъстроперест, ококорен,
накокошен, недоволен,
 неразбран мърморан
със синджир на крака, аха!
 Във случаен сив ден
 откопчал се съвсем,
 поразмахал крила,
тръснал жълта глава.
Накачулен, напъчен,
важен-важен, фърфъчен,
попервазил, попляскал,
 и за сбогом изкряскал – кряя!
Отлетял, отлетял
папагал с папагал,
 и оставил сама
 бабка в тъмна гора.
Напрозорчена и стъжнена
напечалена-нажалена,
запрестилчена, подбрадичена,
и въздиша така – аааххххх!

Публикувано от в поезия