Жаба

Жабите са ми слабост. Не знам точно как, от кога и защо са се превърнали в мои любимци и почти съм започнала да ги събирам – почти, защото не съм се увлякла дотолкова, че да купувам всяка изпречила се пред погледа ми жаба, имам двайсетина до сега – дървени, метални, стъклени и плюшени. Все жабки. Жабчета. Отношение с натрупване, от детинство.  Навремето татко беше донесъл от Румъния една механична жаба, която се навиваше с ключ и скачаше след една пеперуда, която беше закачена на тел пред устата и – първата жаба в живота ми, малко след или успоредно с онази, която отвлече Палечка за невеста на сина си, в приказката. Друга любима моя жаба е Чимиджимичамиджоми, от едноименната история на Борис Априлов – е, това е жаба със стил, философ и досадник от класа –

— Кой си? — запита Домби.

— Чимиджимичамиджоми!

— Какво е това? — запита Димби.

— Кое! — запита гласът.

— Дето го каза?

— … Не казах нищо.

— Не, не… Ти говореше нещо дълго и обширно.

— Ааа, казах името си — отвърна гласът.

— Домби, това му било името.

— Вярваш ли? — каза Домби.

— Де да знам — отвърна Димби. — Добре де, какво искаш?

— Изобщо къде си? — провикна се Домби.

— Откъде се обаждаш? — викна и Димби.

— От варела.

Димби зяпна.

Варелът беше изправен и…

— Как от варела? — побърза да запита Домби.

— Така, от варела.

— Вътре ли? — поиска да знае Димби.

— Вътре.

Димби и Домби заобиколиха варела и го заразглеждаха. Те се въртяха дълго така, но не откриха нещо особено. Голям тенекиен варел, изправен на тревата под огромен клонест дъб.

— Слушай — рече Димби.

— Какво? — рече гласът.

— Ти наистина ли си вътре?

— Нямате си представа колко съм вътре — отвърна гласът.

— Добре де, какво искаш?

— Да ме извадите.

— Защо ние?

— А кой?

— Защо не си излезеш сам?

— Не мога.

— Да си излезе както е влязъл! — отсече Домби. — Така де… Защо не си излезеш? Както си влязъл, така ще си…

— А бе влизането беше горе-долу лесно, но излизането…

— И защо си влязъл?

— Понеже се разхождах.

— И ние се разхождаме, но не влизаме във варели.

— Защо? — учуди се гласът от варела.

— Защото ги заобикаляме — отвърна Димби.

— Този варел знаеш ли откога стои тук — рече Домби — и винаги го заобикаляме. Досега никой не е влизал в него.

— Ще влиза във варели! — възмути се Димби. — Хайде де!… Види варел и влиза!… Че ако всички започнем да се пъхаме по варелите…

 

цялото приключение с това изключително същество – тук. Много любима история, вероятно и тя доста е допринесла за интереса ми към жабите от всякакъв род и калибър. Особени същества са те. Крякат, квакат, скачат насам-натам и се зеленеят, колкото умеят, някои до зачервяване. Пък други се надуват до пръсване. Има ги тук и хорът им е доста добър 🙂

 

За пръв път се реших да направя своя жаба. Е, надявам се поне да прилича на жаба. Стъклена е, и видимо зелена

 

 

 

Не устоях и и „сложих“ червило, така вече ми се стори доволна. 

Публикувано от dorag в поезия