Вече не така новото ми увлечение – папиемашето – дава своите плодове. Напоследък синигери! След врабците – логично! Цяло лято рък-прък, но помежду пътешествията направих не малко фигурки на птици и не само. Синият синигер ми се завъртя покрай една приказка на Emelika. Нe че градът не е пълен с обикновени сини синигери, които си скачат по тротоарите, почти между краката на минувачите, в ежедневната си борба за по-голяма и вкусна троха. Има ги много, почти колкото врабчетата – и към тях ще се връщам, още не съм натворила всички радичкови персонажи, а и вече подарих някой и друг врабец, но сега – синигери….
Тъй като се оказа, че високопланинският синигер е изцяло, изключително син, син като синец, като мънисто, като опровержение на злото – сътворих едно малко семейство храбри сини синигери. И си въздъхнах с облекчение. Надявам се да помогнат. Поне колкото едно мънисто против уроките…Уроките съм писала неведнъж как си ги представям, напоследък се използва по-често една близка дума за отвратителни същества. Не искам да я пиша.
Сини синигери да прехвърчат из дните! И авлиги!
Излишък от небе 