Еньовден

 

 

 

 

 

 

Не знам защо езикът ни има тази особеност да ползва глагола „брах“ в преносно значение само за ядове и страхове. Като един отявлен въпрекист, позитивен човек и езичник ( по равно от трите) днес брах билки,  път, небе, слънце, вятър и радост. Толкова, че да ми стигне за всички сиви дни и тъмни моменти. Да ми освети всяко ъгълче страх, яд и грижа…

Радвай се, сърчице, трепкай и

играй както слънцето на Еньовден

играе и се радва всичко живо.

Цветно светкай,

бий и бди.

Като слънцето бъди.

 

 

 

 

 

Публикувано от dorag в поезия