Насмешлив е дъждът.
Несериозен.
Почне – спре.
Не проливен – венозен.
И с венец е от облаци леки,
и са кални подире пътеките му…
И подвиква с гласа на кълвача,
и се хилка – подире му крача
и се калям, пързалям се даже…
Той избързва, поспре –
нещо каже ми…
Отподире така се засилва,
че не сварвам чадъра да вдигам.
Топъл дъжд. Подранил.
Дъжд избързал –
февруарски е уж,
а развързва,
разкопчава,
разтваря,
разгръща…
и по детски земята прегръща.


Публикувано от в поезия