Не съм Елиза. Нямам единайсет братя. В дворец, във пещера не съм живяла.
Понякога в захлас бера си лападец, а друг път виж – коприва съм набрала…

Копривата е пролетна закачка – една парлива пролетна шега,
щом тя поникне става ясно, че и пролетта тъдява е дошла…

Не мога да плета, затова пък готвя. Когато ме настъпи по крака
готварски пристъп ставам много ловка и в кухнята творя, творя…Творя!

Така обичам да приготвям супа, да мия нежно тънките листца,
а те любовно да ми жулят пръстите , че да им кипна повечко вода –
да ги бланширам, тъй де – да ги топна, да ги извадя, да ги изцедя,
да ги наситня мекички и мокри и при останалото да ги потопя –

запържен лучец, брашънце, пиперец и шепичка от бисерен ориз –
завират в тенджерка, в която смело копривата сега се потопи –

защото ври ми супата оттатък, докато тук крася я със слова.
Добавям джоджен и солчица – кратка, а може масълце да и даря –

и става супа, ама супа – чудо. Така ми закипява из кръвта,
че сякаш мен от зимен сън събужда. Копривената супа. Пролетта.

 

рецепта

12837559_10205647389445943_454300871_o


Публикувано от в поезия